Спечелил е 52 златни медала от различни първенства. Притежател е на два златни медала от летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г. и летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г.
Трикратен световен шампион от Едмънтън (1970), София (1971) и Катовице (1974). Четири пъти е печелил Европейското първенство по борба: Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974) и Санкт Петербург (1976). Има един сребърен и един бронзов медал от първенствата през 1968 и 1972 г. Единадесет пъти e носител на златния пояс на „Никола Петров”. Обявен е за спортист на годината на България за 1971 и 1972 г.
Завършва с отличие висше образование ВИФ (сега НСА) през 1971 г., където година по-късно с конкурс е приет за асистент. През 1979 е приет за редовен аспирант в Москва, а четири години след това (през 1983) защитава дисертация за кандидат на педагогическите науки. През ноември 2006 защитава успешно хабилитационен труд "Нестандартното технико-тактическо майсторство в класическата борба".
Работил е като старши треньор на националния отбор по класическа борба, бил е заместник-председател на СД "Академик" (София), председател на Българската федерация по борба и ръководител катедра "Борба и джудо" в НСА.
През 2002 година е награден с Орден "Стара планина" I-ва степен "за изключителните му заслуги и принос за развитието на българския спорт и по повод 60 години от рождението му".
И днес продължава обществената му дейност, която е многопосочна: председател на Асоциацията на обединените спортни клубове в НСА "Васил Левски"; член е на Академичния съвет при НСА и на Специализирания научен съвет към ВАК; член е на Българския олимпийски комитет; инструктор е към Международната федерация по борба (фИЛА).
Къде полу наистина, къде полу нашега някои наричат Петър Киров преуспелия "златотърсач". И навярно имат основания даже и заради един факт. В колекцията си от отличия той има общо 52 златни медала от всички състезания, в които е участвал - толкова, колкото са били собствените му килограми, изисквани от правилника за неговата категория. Няма голямо международно изпитание, на което да не е звучал в негова чест българският хим и да не се е развявал родният трибагреник. През годините, в които шества по тепиха, той все пак не е единственият голям български борец, но от световното първенство през 1970 г. в канадския град Едмънтън от всичките 20 (общо за двата стила борба) наши представители само Киров се връща със златен медал. Показателен е още един факт - в сборния отбор на бившия Съветски съюз от онова време, всепризната сила в борбата, пробват срещу него 11 съперници, но нито един не успява да го победи. Числото 11 измерва и хегемонията му на най-авторитетния международен турнир у нас "Никола Петров". Толкова години в този турнир Киров няма поражение, той е и първият носител на "Златния пояс на Никола Петров". Другите първи места от състезанията у нас самият той не си спомня точно. Сигурно е, че са най-малко дузина, а навярно и повече.
Неповторимият Петър Киров за себе си добавя: "Състезавах се само от един клуб - "Академик", борих се само в една категория - до 52 кг, на световния тепих представях само една държава - България!".