Георги Харалампиев Костадинов е роден на 16 януари 1951 година. Тренира бокс от малък. От 1964 г. до 1970 г. активно участва в първенствата по бокс за юноши. Състезава се за СК "Черноморец" (Бургас) и СК "ЦСКА" (София) при треньора Васил Костов. Първия му успех е на осемнадесет годишна възраст на Международния турнир "Масква".
Печели златен медал от летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. в категория до 51 кг. На финала боксира с тежка травма на двете ръце. Първият български олимпийски шампион по бокс. Четири пъти е носител на Купа "Странджа". Той е един от малкото боксьори, които никога не са чупили носа си.
Още от малък таланта му не остава незабелязан, на 17 години той няма загуба сред връстниците си, притежава всички републикански титли и логично започва да се бие при мъжете. От армейския клуб ЦСКА се оказват доста нетърпеливи. Още на другия ден, след като навършил 18 години, пристигат в Бургас с повиквателна и го вземат войник.
В националния отбор обаче Г.Костадинов трябва да свали 12 кг., за да се състезава в категория 48 кг., което е истинско мъчение и той е изправен пред неприятна ситуация защото ръководството било непоклатимо "ако ще се състезава за България ще се бие в категория до 48 кг."
Точно тогава най-добрите български боксьори били поканени на международен турнир в Москва. По принцип европейските асове в този спорт отбягвали да преминават съветската граница. В отбора на СССР бил събран боксовият елит на 15 републики. Хората разправяли, че е по-лесно да станеш световен шампион, отколкото първенец на Съветския съюз. Повечето от родните национали намерили повод да откажат поканата. Така в групата, водена от треньора на ЦСКА Васил Костов, в категория до 51 кг. попада Георги Костадинов.
В Москва той побеждава с лекота всичките си противници и се очертава като голямата надежда за медал в предстоящата олимпиада.
Точно тогава най-добрите български боксьори били поканени на международен турнир в Москва. По принцип европейските асове в този спорт отбягвали да преминават съветската граница. В отбора на СССР бил събран боксовият елит на 15 републики. Хората разправяли, че е по-лесно да станеш световен шампион, отколкото първенец на Съветския съюз. Повечето от родните национали намерили повод да откажат поканата. Така в групата, водена от треньора на ЦСКА Васил Костов, в категория до 51 кг. попада Георги Костадинов.
В Москва той побеждава с лекота всичките си противници и се очертава като голямата надежда за медал в предстоящата олимпиада.
На игрите в Мюнхен стига финала след 4 поредни победи, извоювани срещу следните противници :
- Ян Балоух (Пакистан) TKO 2
- Крис Иус (Канада) с 5-0
- Калисто Перез (Колумбия) с 3-2
- Лежек Блажински (Полша) с 5-0
- Движех се непрекъснато, пласирах по някой удар."
На финала въпреки контузия в ръката контузия побеждава угандиеца Лео Рвабого с 5:0 съдийски гласа. Титлата му не е никаква изненада, защото той винаги е знаел, че това ще се случи. От Мюнхен 1972 се запомнят шампионските му сълзи при награждаването на стълбичката на победителите. След три години прекратява своята кариера. Работи последователно като треньор в СК "Черноморец" (Бургас), учител по физическо възпитание в Бургас и дори в Ирак (през 1989-1990). От 1999г. е главен експерт в отдел "Спорт" към община Бургас.
Награден с Ордена "Народна Република България" I-ва степен, Златен медал "1300 години България". Почетен гражданин на Бургас (2000). През 2012 г. е удостоен с орден „Стара планина“.
Извадка от интервю на Георги Костадинов за "24 Часа":
- Преди да заминем за Мюнхен, при нас олимпийците на лагера на Белмекен дойде Тодор Живков. Събра ни в залата и попита: "Абе, има ли тук, между вас някой, който може да каже със сигурност, че ще стане шампион? Вдигнах ръка. Той ме накара да стана и веднага каза: "Ти си бил много малък, бе!" Отвърнах му: "Малък съм, но ще се върна с олимпийски медал." Може би се бях нагласил предварително, че ще ставам шампион.